Galliard е танцът и музика на Западна Европа от първата половина на 16-ти век. Появата му отбелязва излизането от мода на лекия общодостъпен по-бавен танц Турбиона, задържал се близо 150 години. С пояната на бързия ритъм в Galliard на френски и Gagliarda на италиански, епохата на Възраждането бележи формата на подема във всички направления.
  Дори в танците и в музиката. Първоначално пристигналият от Северна Италия местен танц и музика в ритъма на  3/2, 3/8 u 6/8, е включен в дворцовите забави, където раздвижва голяма част от аристокрацията във всички възрасти в цяла Европа.
   Разработки на танца се съхраняват в архивите на почти цяла Европа. Но продължителността във времето на динамичния танц, с характерни 5 динамични стъпки и отскоци не се нравил на характера на спокойните аристократични натури. Заради повтарящите се отскоци, съпроводени с бързото темпо танцът скоро изчезва от дворцовите програми, след което излиза от мода.
  По-късно, перефразиран в бавно темпо, Галярдата намира място в английския кралски двор, по времето на Елизабет Първа. Тя обожавала танца и го упражнявала независимо от възростовата си промяна.
  За отбелязване е, че отделни фрагменти от характерната музика на Гайарда са влезли дори в Кралския химн на Обединеното кралство...
  Галярда в Сиена, Италия, XV век