Флорентинецът Жан-Батист Люли - Великият дворцов композитор, от епохата на френския Крал-Слънце във Франция - Льуи 14-ти, е син на италиански мелничар. Малкият Жан-Батист получава първите си уроци по музика от монах францисканец.

Жан-Батист Люли френски бароков композитор
Роден:	28 ноември 1632 Флоренция, Италия
Починал:	22 март 1687 Париж, Франция

Жан-Батист Люли (френски: Jean-Baptiste Lully, италиански: Lulli, Giovanni Battista) - френски композитор от италиански произход от епохата на Барока, дворцов композитор на крал Луи XIV.
  Счита се за основоположник на френската опера. Създава "Психея", "Артемида" и др.
Син на италиански мелничар, Люли получава първите си уроци по музика от монах францисканец.
  14 годишен, през 1646 г. заминава за Париж, където става учител по италиански езис на племенницата на краля Ан Мари Луиз д"Орлеан. Но 6 год.по-късно Ан Мари изпада в немилост през 1652 г. и след нейното заминаване Люли е принуден да търси ново поприще в Кралския Двор.
  21 годишен - бързо печели доверието на Краля и още през 1653 г. бива назначен за кралски композитор на инструментална музика (Compositeur de la musique instrumentale).
  През периода 1664 - 1671 г. работи съвместно с писателя Молиер.
  През 1672 г. създава първата си опера, която жъне успех сред публиката. Постепенно се налага като основоположник на френската класическа опера. Произведенията му се радват на голяма популярност.
  В студената зима, на 8 януари 1687 г. Люли дирижирал Te Deum пред Крал Луи ХІV., където за да отмерва музикалния ритъм на произведението, той използвал жезъл, с който удрял по пода. Поради невнимание премазал един от пръстите на крака си, който се инфектирал. Скоропостижно, 55-годишен, Великият композитор Люли, залежал се със страшната диагноза Гангрена, умира в Париж на 22 март 1687 г., след като се задавя по време на болничното си хранене.

Liste des ballets de cour de Lully, par ordre chronologique
LWV	Titre	Date
	Mascarade de la Foire de Saint-Germain	1652
	Ballet de la Nuit (Lully a dansй cinq rфles dans ce ballet, il a peut-кtre contribuй а son organisation mais n"en a composй aucune des musiques.)	1653
	Ballet des Proverbes	1654
1	Ballet du Temps	1654
2	Ballet des Plaisirs	1655
4	Le Grand Ballet des Bienvenus	1655
6	Ballet de Psychй ou de la Puissance de l"amour	1656
7	La Galanterie du temps, mascarade	1656
8	L"Amour malade, ballet du roy	1657
9	Ballet d"Alcidiane	1658
11	Ballet de la Raillerie	1659
13	Ballet de Toulouse, ballet mascarade	1660
5	Ballet de la Revente des habits du ballet	1660
14	Ballet de l"Impatience	1661
15	Ballet des Saisons	1661
18	Ballet des Arts	1663
19	Les Noces de Village, mascarade ridicule	1663
21	Les Amours Dйguisйs	1664
	Ballet du Palais d"Alcine	1664
24	Mascarade du capitaine	1665
27	Ballet de la Naissance de Vйnus	1665
	La Rйception faite par un Gentilhomme de campagne а une compagnie choisie а sa mode, qui vient le visiter, mascarade	1665
28	Ballet des Gardes ou les Dйlices de la Campagne	1665
30	Le Triomphe de Bacchus dans les Indes ou Ballet de Crйquy	1666
32	Ballet des Muses	1666
36	Le Carnaval, mascarade royale	1668
40	Ballet de Flore	1669
43	Ballet des Nations	1670
46	Le Ballet des Ballets	1671
52	Le Carnaval, mascarade	1675
59	Le Triomphe de l"Amour	1681
	La Noce de village, mascarade	1683
69	Le Temple de la Paix	1685

Les comйdies-ballets

Liste des comйdies-ballets de Lully, par ordre chronologique
LWV	Titre	Date
16	Les Fвcheux (Une courante, le reste йtant de Beauchamps)	1661
20	Le Mariage Forcй	1664
22	Les Plaisirs de l"Оle enchantйe (La Princesse d"Elide)	1664
29	L"Amour mйdecin	1665
33	La Pastorale Comique	1667
34	Le Sicilien ou l"Amour peintre	1667
38	George Dandin	1668
41	Monsieur de Pourceaugnac	1669
42	Les Amants magnifiques	1670
43	Le Bourgeois gentilhomme	1670

Les tragйdies lyriques

LISTE DES TRAGЙDIES LYRIQUES DE JEAN-BAPTISTE LULLY par ordre chronologique
LWV	Titre	Livret	Premiиre (date)	Premiиre (lieu)
49	Cadmus et Hermione	Philippe Quinault	27 avril 1673	Paris, jeu de paume de Bel-Air
50	Alceste, ou le Triomphe d"Alcide	Philippe Quinault	19 janvier 1674	Paris, jeu de paume de Bel-Air
51	Thйsйe	Philippe Quinault	11 janvier 1675	Saint-Germain-en-Laye
53	Atys	Philippe Quinault	10 janvier 1676	Saint-Germain-en-Laye
54	Isis	Philippe Quinault	5 janvier 1677	Saint-Germain-en-Laye
56	Psychй	Thomas Corneille et Bernard Le Bouyer de Fontenelle	19 avril 1678	Saint-Germain-en-Laye
57	Bellйrophon	Thomas Corneille et Bernard Le Bouyer de Fontenelle avec l"aide de Boileau	31 janvier 1679	Paris, Acadйmie royale de musique, thйвtre du Palais-Royal
58	Proserpine	Philippe Quinault	3 fйvrier 1680	Saint-Germain-en-Laye
60	Persйe	Philippe Quinault	17 avril 1682	Paris, Acadйmie royale de musique, thйвtre du Palais-Royal
61	Phaйton	Philippe Quinault	6 janvier 1683	Versailles, palais royal
63	Amadis	Philippe Quinault	18 janvier 1684	Paris, Acadйmie royale de musique, thйвtre du Palais-Royal
65	Roland	Philippe Quinault	18 janvier 1685	Acadйmie Royale de musique, а sa majestй
71	Armide	Philippe Quinault	15 fйvrier 1686	Paris, Acadйmie royale de musique, thйвtre du Palais-Royal
74	Achille et Polyxиne6	Jean Galbert de Campistron	7 novembre 1687	Paris, Acadйmie royale de musique, thйвtre du Palais-Royal

films

• Cadmus et Hermione, de Quinault et Lully par Vincent Dumestre et le Poиme Harmonique (2008) ;
• Le Bourgeois gentilhomme, de Moliиre et Lully par Vincent Dumestre et le Poиme Harmonique (2005) ;
• Persйe, de Lully par Hervй Niquet et le Tafelmusik Baroque Orchestra (2005) ;
• Le Roi danse, film de Gйrard Corbiau (2000) : Boris Terral est Lully face а Benoоt Magimel Louis XIV ;
• Moliиre, film d"Ariane Mnouchkine (1978) : Mario Gonzбles est Lully ;
  

=Jean Baptiste Lully (1632-1687) е също верен почитател и новатор в модерната музикална тема ФОЛИЯ, в ритъм 3/4, известна в класическата музика близо 2 века преди него. Темпото при Люли е вече бавно, звученето е вече минорно, в съответствие с новите разбирания и изисквания за вариации в тази утвърдена музикална тема.
Съдържанието на 4-те акрода (Dm, A7, C, F) в минорната тема, когато тя е развита в Ре минор (Dm):
Dm / A7 / D m / C / F / C / Dm / A7/
Dm / A7 / Dm / C/ F / C / Dm - A7  / Dm /
  ФОлия, или фолИя (порт. и исп. folia, фр. folies d"Espagne, англ. follies of Spain, итал. follia) е класически танц, най-ранно забелязано описание през 1490 год., свързано с Rodrigo Martinez, е с испанско-португалско произхождение, който поражда в Европа една от най-ранно известните музикални теми и основа за многочислени вариации.
  Известни са повече от 150 композитори след Жан-Батист Люли, през Сергей Рахманинов и до Вангелис Папатанасиу, които са засегнали тази музикална форма в своите произведения.
 Първата обозначена като Фоли-мелодия, станала известна в музиката, принадлежи на Ф. Салинас, от 1577 г., публикувана в Саламанка, където той нарича Фолията - Португалски танц. Прилага 2 варианта мелодии.  
  Музиката в тези ранни Фоли е бърза и темпераментна, с преобладаване на  мажорното звучене.
  В последствие Фолиите сменят от мажор в минор звучността си, доближавайки се към сарабанда. Вече през 17-ти век, във времето на Люли, Фолията излиза извън земите на Португалия и Испания, обогатявайки музиката в Западна Европа както и с танц с любовно съдержание, в съпровод на китара. Музикалният размер е 3/4.
    Ето съдържанието в ноти на последните 8 такта на темата Фолия:

---